проекти

Сградите от проекта “Хората и града”

Ротонда „Свети Великомъченик Георги Победоносец” 4 век

Сградата се счита за ПЪРВИЯТ ПО ВЪЗРАСТ АРХИТЕКТУРЕН ПАМЕТНИК НА БЪЛГАРСКАТА СТОЛИЦА. Според историческите изследвания, тя е била замислена като мавзолей на император Галерий, но Константин Велики я превръща в черква. По-късно през 15 век сградата претърпява още една трансформация – превърната е в джамия, за което свидетелства и запазеното до днес минаре. Като християнски храм обаче Ротондата е била изографисана с уникални по рода си средновековни стенописи, част от които са на възраст над 1500 години. Днес ротондата е обявена официално от ЮНЕСКО за паметник на световното културно, историческо и архитектурно наследство.

Царски дворец 1880-1895 г.

Това е ПЪРВАТА АРХИТЕКТУРНА СГРАДА-СИМВОЛ НА МОНАРХИЧЕСКАТА ВЛАСТ в България. Построена на мястото на конака, където по време на османското владичество се е помещавала турската администрация и съдилище. Според някои исторически бележки в една от килиите на турския съд е бил затворен самият Левски, а в една от съдебните зали си и състоял и процесът, на който Апостолът е бил осъден на смърт от турските власти. Първото приспособяване на сградата за ползване от царската администрация и семейство е извършено от полковник фон Витте и руската армия. След него виенският архитект Рупелмайер добавя пристройката в западното крило, проектирана специално за тронна зала. Проектът за новата сграда на Царския дворец е дело на известните европейски архитекти Грюнангер, Ларс и Майербер, които пристрояват в стил „Австрийски барок” източното крило за жилищна площ на княжеското семейство. Вътрешната уредба и интериорът са обновени с подарени от Френската република изключително скъпи материали. Стените и таваните на залите, парадните фоайета и стълбищата са богато украсени с орнаменти в стил Рококо от виенския майстор Грайс. В периода от 1946-та до 1955-та тази уникална по рода си архитектурно-историческа сграда е била използвана за нуждите на Министерския съвет. Едва след това е основана Националната Художествена Галерия, чиито експонати се настаняват в бившия Царски дворец, заедно с тези на Националния Етнографски музей. Голяма част от тази съкровищница е била унищожена по време на бомбардировките над София през 1944-та година. Непокътнати обаче остават останките от неолитно селище, които се намират и днес в градината на галерията. Днес Националната Художествена Галерия се изявява като партньор на всички съвременни видове изкуство и често организира представяне на творбите на различни български и чужди модерни автори.

Народен Театър „Иван Вазов” Официално открит през 1907 г.

Сградата е на ПЪРВИЯТ И НАЙ-АВТОРИТЕТЕН ТЕАТЪР В БЪЛГАРИЯ СЛЕД ОСВОБОЖДЕНИЕТО, когато гладът за нова култура и изкуство се оказва неутолим. Сградата на театъра е изградена непосредствено до Царския дворец, по проект на виенските архитекти Херман Хелмер и Фердинанд Фелнер. Строежът е завършен окончателно в края на 1906-та година, а театърът е открит за представления на 3-ти януари 1907-а година. Няколко години по-късно през 1923-та година по време на представление избухва пожар, който нанася опустошителни поражения на театъра. Сградата е възстановена окончателно едва през 1929-та година с помощта на немския архитект Мартин Дюлфер. По време на бомбардировките в столицата през 1943-1944-та година сградата на театъра отново е засегната сериозно, но е бързо възстановена за 1 година. Последното голямо преустройство на театъра в архитектурен план е през 1971-1975-та година, когато е създадена специалната камерна зала. Последният ремонт на уникалната архитектурна сграда-символ на културата и изкуството в столицата, бе извършен тази година. При боядисването на фасадите бе използвана боя, съдържаща каучук, която е по-издръжлива на атмосферните влияния. Позлатените декоративни елементи на фасадата бяха покрити с нови листове златно фолио. Днес театърът разполага с модерно оборудвана голяма сцена и зала със 750 места за зрители. Камерната зала от своя страна разполага със 120 места, а сцената на 4-ия етаж – със 70 зрителски места. От началото на 90-те до днес, с малки прекъсвания през 2000-2003-та, директор на Народния театър е професор Васил Стефанов. А едни от най-успешните постановки, показани на сцената на театъра са на изключително талантливите български режисьори: Александър Морфов, Маргарита Младенова, Леон Даниел, Иван Добчев и др.

Храм-паметник „Свети Александър Невски” 1904-1912 г.

Сградата е уникална по рода си петкорабна катедрала, разположена в сърцето на столицата. Тя е ПЪРВИЯТ БЪЛГАРСКИ ХРАМ И АРХИТЕКТУРЕН ПАМЕТНИК, ПОСТРОЕН В ЧЕСТ НА ЖЕРТВИТЕ, ЗАГИНАЛИ ПРИ ОСВОБОЖДЕНИЕТО НА БЪЛГАРИЯ. Идеята за това е на княз Александър. „Свети Александър Невски” е и ПЪРВИЯТ БЪЛГАРСКИ ХРАМ - ИСТОРИЧЕСКИ СИМВОЛ НА НОВАТА БЪЛГАРСКА ДЪРЖАВА, КОЙТО ОБЕДИНЯВА ДУХА НА ВСИЧКИ БЪЛГАРИ. За издигането на храма са били нужни близо 3 700 000 златни лева, като почти 2/3 от тях са били събрани чрез доброволни дарения от обикновените граждани. Основният камък е положен още през 1882 година, като по стар български обичай в основите на храма е положена метална кутия с имената на българските държавници, членове на тогавашното правителство. Проектът на сградата е дело на известния руски архитект Александър Померанцев. Кръстокуполната базилика е издържана в неовизантийски стил, с основен акцент централното позлатено кубе. За интериора и декорацията на храма са използвани изключително скъпи материали – разноцветни мрамори, оникс и алабастър. В кръга на основния купол със златни букви е изписана молитвата „Отче наш”, а в криптата на храма се съхраняват едни от най-ценните български икони. 12-те камбани, които огласяват българската столица в дните на големите християнски празници, са изработени специално от изкусните руски майстори в Москва. Най-голямата от тях тежи цели 12 тона, а общо 12-те – 23 тона. Храмът е уникален за района на Балканския полуостров и с размерите си – 3170-те кв м площ могат да поберат над 5000 посетители. Александър Невски е обявен за национален паметник на културата през 1924 година и от тогава оставя чувство на възхщение и смирение в душите на всички посетили го жители и гости на столицата.

Софийски Университет „Свети Климент Охридски” 1924-1934 г.

Това е сградата на ПЪРВОТО ВИСШЕ УЧИЛИЩЕ в България. Университетът е основан още в далечната 1888-а година с решение на Народното събрание като висш педагогически курс. За нуждите на новото държавно учебно заведение през 1906-та година е обявен конкурс за идеен архитектурен проект, който е спечелен от известния френски архитект Бреансон. Проектът обаче се оказва твърде амбициозен и строителните планове не са завършени до началото на Първата Световна Война. След нея и първата национална катастрофа, българското правителство е принудено да изостави грандиозните строителни планове и спешно да построи не толкова помпозна сграда за нуждите на университета. Строежът на централното крило започва през 1924-та под ръководството на архитект Миланов и отнема 10 години, за да бъде окончателно завършен. Строителството се осъществява благодарение на щедрите дарения на братята Евлоги и Христо Георгиеви, чиито бронзови образи, изработени от скулптора Кирил Шиваров, ще ви посрещнат и днес на централния вход на Софийския Университет. Уникалната украса на основната сграда е дело на скулпторите Михайло Парашчук, Любен Димитров и Любомир Далчев. Основната сграда впечатлява не само с уникалната си архитектура, но и с размерите си – 18 624 кв м площ, 324 учебни зали, от които 65 аудитории, побиращи 6000 студенти. През 1940-та година започва изграждането и на двете допълнителни крила на сграда, възложени за изпълнение на архитект Любен Константинов. Окончателно сградата е завършена едва през 1985-та година от архитект Спас Рангелов. А междувременно от средата на 1930-та година започва изграждането и на уникалната университетска библиотека, чийто проект е изработен от архитектите Иван Васильов и Димитър Цолов. Сградата на библиотеката е завършена и осветена заедно с тази на ректората на 16 декември 1934-та година.

Съдебна палата 1929-1940 г.

Сградата е построена по случай 60-годишнината от основаването на българското правосъдие след Освобождението от турско владичество и е ПЪРВАТА ОФИЦИАЛНА СГРАДА НА СЪДЕБНАТА ВЛАСТ В БЪЛГАРИЯ. През септември 1941-ва година съдебната година е открита официално вече в новата сграда, която се намира съвсем близо до представителния център на Столичния град. По време на строежа на Палатата столицата не е имала градоустройствен план, липсвала е и ясна строителна политика, затова сградата е затворена между три тесни улици - Алабин, Лавеле и Позитано. От друга страна обаче архитектурното оформление на Палата позволява сградата да се съгласува напълно с големите строежи на столичния център днес и да не им стои чужда. Правоъгълният корпус с хоризонтален силует, отделните архитектурни елементи - сиенитният цокъл, бялата варовикова облицовка, впечатляващият корниз под последния етаж - хармонират с общия архитектурен облик на издигнати близко до Палатата големи представителни постройки - хотел Шератон, Централния Универсален Магазин, Народното събрание и Българската Народна Банка. Екстериорът на Палатата сполучливо говори за предназначението на сградата, при това с една простота, прямота и строгост на формите, характерни за бита и общественото съзнание на нашия народ. Монументалните размери, строгият стил, силно подчертаната входна система от стълбище с пет големи врати между величествена колонада говорят ясно за характера на нейното обществено предназначение. Плановото и вътрешното пространствено разпределение на сградата показват, че външното и вътрешното и композиционно разрешение се намират в тясно единство и зависимост помежду си. Те произтичат съвсем логично от нуждите на многобройните служби, подслонени в Палатата. В композиционното разрешение на сградата са вложени две ръководни начала: да се осъществи най-целесъобразно разпределение на служебните помещения и да се постигне най-правилно насочване на потока от хора, които масово влизат и излизат от палатата. Тези две функционални съображения са дали отражение върху цялостната архитектурна композиция на сградата.

Национален Дворец на Културата Открит през 1981 г.

Това е ПЪРВАТА УНИКАЛНА ПО РОДА СИ СГРАДА В СОФИЯ, ПОСТРОЕНА КАТО ЦЕНТЪР ЗА КУЛТУРНИ ПРОЯВИ. Дворецът е открит през 1981-ва година, а негов архитект е Александър Баров. Носещата конструкция е стоманена и е проектирана от екип от специалисти на ВИАС, с ръководители професор Милчо Брайнов и инж. Богдан Атанасов. Сградата е разположена на 123 000 м2 площ, има 8 етажа и 3 подземни нива. Уникалният комплекс разполага с 13 зали и 8000 места. Само най-голямата зала побира 5000 посетители и има възможност за настаняване от 100 до 4000 участника на сцена. За реализацията на грандиозния проект са били използвани над 10 000 тона метал – повече, отколкото са били необходими за построяването на Айфеловата кула. През 2005-та година НДК спечели една от най-престижните награди на Международната Асоциация на Конгресните Дворци, като бе обявен за „Най-добър конгресен център в света”. За своята 26-годишна история НДК убедително се превърна във важна точка от културния живот на столичани.

Панелен жилищен блок Средата до края на 20ти век

ПЪРВИТЕ ПАНЕЛНИТЕ БЛОКОВЕ се появяват у нас в средата на миналия век и бързо обграждат със „стройни жилищни комплекси” големите градове. Нуждата от тях възниква по време на големия процес на урбанизация на българското население, което, останало без собствена земя на село, се премества в големия град, за да търси работа и препитание. Панелните блокове се оказват удачно и бързо решение за жилищния проблем на преселниците в града, но днес архитектите на София и специалистите от НИМХ обвиняват масовото застрояване на градското пространство с високи панелни сгради за парниковия ефект и смога в града. Пределният живот на панелните жилища се определя между 80 и 100 години. Разбира се, животът на блоковете зависи основно както от вида на строителството, така и от поддръжката на сградата от страна на живущите в нея. Проблемът с остарелите панелни блокове е не само български и тревожи гражданите на почти всички бивши социалистически страни. Днес в бившата Източна Германия общините в големите градове работят по програмата за оздравяването на панелните комплекси. От 4-5 години насам и Столична община проучва възможностите да приложи в български условия чуждия опит и стартира програма за саниране на панелните жилища на територията на столицата, които съставят 40% от жилищния фонд. Проектът за саниране на жилищата включва и облагородяването на средата около блоковете с детски площадки, паркинги и спортни комплекси. От Столичната община обмислят възможността чрез средствата, които ще се получават от експлоатацията на тези обекти, да се даде възможност на гражданите да си върнат вложените в проектите суми. Дали този план за съживяване на старите панелни комплекси ще бъде изпълнен – зависи от работата на Общината и заинтересоваността на живущите в панелките. Едно е ясно обаче – времето на старите панелни комплекси в града е отдавна отминало. Бъдещето е в енергоспестяващите сгради и жилищни комплекси, които са в по-пряка хармонична връзка с природната среда.

Жилищен комплекс Winslow Gardens 21 век

Сградите на бъдещето ще са в хармония между природа и град. Жилищните комплекси и бизнес центровете се проектират сред все повече зеленина. ПЪРВИЯТ ЗЕЛЕН КОМПЕКС у НАС - Winslow Gardens - ще бъде изграден в столицата изцяло от модерни енергоспестяващи сгради. Зелените площи ще заемат повече от 50% от територията му. За парка са подбрани специални антиалергични дървесни видове, които да не нарушават комфорта на обитателите. На територията на комплекса няма да се движат автомобили, тъй като той ще разполага с подземна пътна мрежа. Това ще е и първият жилищен комплекс в България с индивидуално газифициране - всеки от собствениците ще има възможност да контролира сам процеса на газоснабдяване.
Обществената зона на Winslow Gardens ще съдържа ресторант, магазини, медицински кабинети, фитнес, басейн и СПА център, фризьорски салон, химическо чистене, занималня за деца, както и отрито баскетболно игрище. Първият зелен жилищен комплекс у нас ще посрещне своите първи обитатели в края на 2009 година. Той е поглед към бъдещето на градската архитектура на 21-ви век, според съвременните архитекти. Нека бъдем по-близо до ПРИРОДАТА – да я съхраним и направим част от нашия град.